Защо горивото в Люксембург е толкова евтино?

Пресечете границата от Германия, Белгия или Франция към Люксембург и веднага ще забележите разликата в цените. Бензинът в Люксембург обикновено струва с 15–25 цента на литър по-малко, отколкото в съседните страни. За резервоар от 50 литра това е спестяване от 7,50 до 12,50 € — на едно зареждане.\n\nТова не е малка разлика. За една година всекидневен пътник, който зарежда веднъж седмично, спестява 400–650 € в сравнение със зареждане в Германия или Белгия. Нищо чудно, че бензиностанциите по границите на Люксембург са постоянно натоварени.

Цената на горивото на колонката се състои от три компонента: разходите за продукта (приблизително сходни в цяла Европа, тъй като се търгува на международните пазари), акциз (фиксиран данък на литър) и ДДС.\n\nСтратегията на Люксембург е проста: поддържа акцизите толкова ниски, колкото правилата на ЕС позволяват. Докато Германия начислява около 0,65 €/L акциз върху бензина, а Нидерландия над 0,80 €/L, Люксембург начислява само около 0,46 €/L — близо до минимума, определен от ЕС.\n\nВ комбинация с по-ниска ставка на ДДС (17 % срещу 19–21 % в съседните страни) това създава значително ценово предимство. Разходът за продукта е практически идентичен — това е чисто данъчна разлика.

Ето забележителната част: смята се, че 75 % от цялото гориво, продадено в Люксембург, отива при нерезиденти. Страната продава далеч повече гориво, отколкото нейните 660 000 жители биха могли някога да консумират.\n\nТова е по замисъл. Люксембург печели значителни данъчни приходи от продажбата на гориво — дори при ниски ставки огромният обем годишно генерира стотици милиони. Това е един от най-надеждните източници на приходи в страната.\n\nИнтересен факт: Люксембург продава приблизително 2,5 милиарда литра гориво годишно. Само с 660 000 жители това е около 3 800 литра на глава от населението — приблизително 5 пъти повече от средното за ЕС. Очевидно по-голямата част се консумира от над 200 000 трансгранични пътуващи и транзитен трафик.\n\nСтраната има повече бензиностанции на глава от населението от всяка друга държава в ЕС, повечето от тях концентрирани по граничните пътища и магистралите.

Тази данъчна стратегия привлече критики. ЕС изчислява, че политиката на Люксембург за евтино гориво причинява около 3–4 милиона тона допълнителни емисии на CO2 годишно — защото шофьорите правят ненужни отклонения, за да заредят евтино.\n\nЕкологичните групи отдавна призовават за хармонизирани данъци върху горивата в ЕС, за да се сложи край на това „надпреварване надолу". ЕС е определил минимални акцизни ставки, но разликата между минималните и действителните ставки в страните с високи данъци остава огромна.\n\nЛюксембург постепенно увеличава акцизите си — през 2023 г. ги повиши с 1 цент на литър. Но темпът на увеличение е достатъчно бавен, за да се запази ценовото предимство. Страната е хваната между екологичните ангажименти и приходите, които тази стратегия генерира.

Няколко фактора могат да подкопаят предимството на горивния туризъм в Люксембург:\n\n- Стремежът на ЕС към гранични въглеродни корекции и хармонизация на минималните данъци\n- Възходът на електрическите превозни средства (електромобилите не се нуждаят от евтин люксембургски бензин)\n- Нарастващ вътрешен и международен натиск върху климатичната политика\n- Собствените цели на Люксембург за въглеродна неутралност до 2050 г.\n\nВсе пак, докато акцизите остават национална компетентност и електромобилите все още не са доминиращи, евтиното гориво на Люксембург ще продължи да привлича шофьори от цяла Западна Европа. Това е учебникарски пример за данъчна конкуренция в ЕС — законен, ефективен и дълбоко противоречив.