Отрицателни цени на електроенергията: когато производителите ви плащат да използвате ток

Отрицателните цени на електроенергията означават точно това, което звучи: производителите на електроенергия плащат, за да подадат ток в мрежата, вместо да получават пари за него. Цена от -50 EUR/MWh означава, че производителят плаща 50 EUR за всеки произведен мегаватчас.\n\nТова не е теоретична концепция – случва се редовно. Само в Германия през 2023 г. имаше над 300 часа с отрицателни едрови цени, а тенденцията се засилва. През 2024 г. броят надхвърли 450 часа. На 20 април 2024 г. (Великденска неделя) германските едрови цени бяха отрицателни 12 часа подред и достигнаха до -87 EUR/MWh.

Електроенергията има уникално свойство: (все още) не може да се съхранява икономично в голям мащаб. Предлагането трябва да съвпада с търсенето в реално време, всяка секунда. Когато предлагането надвиши търсенето, цените падат – и могат да станат отрицателни.\n\nГлавният двигател е възобновяемата енергия. Соларните панели произвеждат най-много електричество около обяд, а вятърните турбини генерират ток винаги когато духа вятър – независимо дали някой се нуждае от него. През слънчеви пролетни уикенди (ниско промишлено търсене + високо соларно производство) предлагането масово надвишава търсенето.\n\nНо защо конвенционалните електроцентрали просто не се изключат? По две причини:\n\n1) Атомните централи не могат бързо да намалят мощност – отнема дни. Предпочитат да приемат отрицателни цени за няколко часа, отколкото да преминат през скъп цикъл на спиране и повторно пускане.\n\n2) Някои производители от възобновяеми източници получават гарантирани преференциални тарифи и им се плаща независимо от пазарната цена, затова нямат стимул да спрат производството.\n\nИнтересен факт: най-ниската цена на електроенергията, регистрирана някога в Германия, беше -500 EUR/MWh на Коледа 2023 г. При тази цена на завод, потребяващ 1 MW, биха се плащали 500 EUR на час само за това, че продължава да работи.

За повечето потребители с фиксирани договори отрицателните едрови цени не правят разлика – тарифата им остава същата. Но има и печеливши:\n\n- Клиенти с динамични тарифи: В Германия доставчици като Tibber и aWATTar предлагат тарифи, които следват почасовата едрова цена. Когато цените станат отрицателни, на тези клиенти практически се плаща да използват ток – пускането на съдомиялната, зареждането на електромобила или затоплянето на вода не им струва нищо (или дори им носи пари).\n\n- Големи индустриални потребители: Компаниите с гъвкаво производство могат да преместят енергоемките процеси в часовете с отрицателни цени, превръщайки разхода си за ток в източник на приход.\n\n- Оператори на батерийни складове: Купуват евтино (или им се плаща за зареждане), продават, когато цените скочат. Нарастващият брой мрежови батерии е частично предназначен именно за използване на този ценови модел.\n\n- Съседни държави: Когато Германия има излишък на ток, той тече към съседните страни на отрицателни цени – което на практика субсидира техните потребители.

Отрицателните цени са едновременно история на успеха и предупредителен сигнал:\n\nДобрата страна: те доказват, че възобновяемата енергия може (и действително произвежда) огромни количества електроенергия. Капацитетът е налице.\n\nПроблемът: мрежата и пазарният модел не са наваксали. Ключови предизвикателства:\n\n- Съхранение: Европа се нуждае от много повече батерии и помпено-акумулиращо съхранение, за да абсорбира излишъка от производство и да го освобождава в пиковите часове.\n- Гъвкавост на мрежата: Повече гъвкавост откъм търсенето (интелигентно зареждане на електромобили, термопомпи с термично съхранение) би могла да поеме излишното предлагане.\n- Пазарна реформа: ЕС обсъжда реформи за по-добро интегриране на възобновяемите източници, включително договори за разлики, които да намалят въздействието на отрицателните цени върху производителите.\n- Междусистемни връзки: По-добри трансгранични връзки могат да разпределят излишната мощност там, където е необходима.\n\nС продължаващия ръст на възобновяемите мощности – ЕС цели 42,5 % възобновяема енергия до 2030 г. – отрицателните цени ще стават все по-чести. Въпросът не е дали ще се случват, а дали Европа ще успее да изгради инфраструктурата, за да ги превърне в полезни, а не в пилеене.